Александр Вертинский Концерт Сарасате Концерт на С

Красимир Георгиев
„КОНЦЕРТ САРАСАТЕ”
Александр Николаевич Вертинский (1889-1957 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


КОНЦЕРТ НА САРАСАТЕ

Той е стар цигулар. Побелял и гърбат е,
той ревнува Ви, бие Ви, няма мечти,
но концерта засвири ли на Сарасате,
като птица сърцето Ви пее, лети.

Той по дух е женкар. Знае много секрети,
от жената умее да стори „зеро”...
Но когато цигулка тъжи с флажолети,
той божествен е принц, за любов Пиеро!

Той Ви смачка, пречупи, окраде Ви всичко.
Femme de luxe съумя с femme de chambrc да смени.
Не е моден отдавна, дори неприличен
е жакетът къртичи на Вашите дни.

В изморено лице, в отчаяние тежко
Ви заляха небрежност, отпуснатост, глад.
Та нима е възможно със злобна насмешка
и с обуща да тъпчеш по люляков цвят?

И когато Ви с ласки гори грубовати,
тихо плачете в някое ъгълче там;
щом засвири концерта на бог Сарасате,
с нова кръв сред душата Ви влива се плам!

Безобразно, ненужно, нездраво, чепато –
ненавиждате таз всепоглъщаща власт,
но прощавате всичко за миг Сарасате
с дива ярост, безумно, с болезнена страст!

               * Флажолет – музикален термин, характеризиращ начина на свирене с умело извличане на обертонове.
               * „Femme de luxe”, „femme de chambre” (фр.) – „жена лукс”, „жена за вкъщи”.


Ударения
КОНЦЕРТ НА САРАСАТЕ

Той е ста́р цигула́р. Побеля́л и гърба́т е,
той ревну́ва Ви, би́е Ви, ня́ма мечти́,
но конце́рта засви́ри ли на Сараса́те,
като пти́ца сърце́то Ви пе́е, лети́.

Той по ду́х е женка́р. Зна́е мно́го секре́ти,
от жена́та уме́е да сто́ри „зеро́”...
Но кога́то цигу́лка тъжи́ с флажоле́ти,
той боже́ствен е при́нц, за любо́в Пиеро́!

Той Ви сма́чка, пречу́пи, окра́де Ви вси́чко.
Femme de lúxe съумя́ с femme de chámbrc да смени́.
Не е мо́ден отда́вна, дори́ неприли́чен
е жаке́тът кърти́чи на Ва́шите дни́.

В изморе́но лице́, в отчая́ние те́жко
Ви заля́ха небре́жност, отпу́снатост, гла́д.
Та нима́ е възмо́жно със зло́бна насме́шка
и с обу́шта да тъ́пчеш по лю́ляков цвя́т?

И кога́то Ви с ла́ски гори́ грубова́ти,
ти́хо пла́чете в ня́кое ъ́гълче та́м;
штом засви́ри конце́рта на бо́г Сараса́те,
с но́ва кръ́в сред душа́та Ви вли́ва се пла́м!

Безобра́зно, нену́жно, нездра́во, чепа́то –
ненави́ждате та́з всепоглъ́шташта вла́ст,
но прошта́вате вси́чко за ми́г Сараса́те
с ди́ва я́рост, безу́мно, с боле́знена стра́ст!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Вертинский
КОНЦЕРТ САРАСАТЕ

Ваш любовник скрипач, он седой и горбатый.
Он Вас дико ревнует, не любит и бьет.
Но когда он играет „Концерт Сарасате”,
Ваше сердце, как птица, летит и поет.

Он альфонс по призванью. Он знает секреты
И умеет из женщины сделать „зеро”...
Но когда затоскуют его флажолеты,
Он божественный принц, он влюбленный Пьеро!

Он Вас скомкал, сломал, обокрал, обезличил.
Femme de luxe он сумел превратить в femme de chambrc.
И давно уж не моден, давно неприличен
Ваш кротовый жакет с легким запахом амбр.

И в усталом лице, и в манере держаться
Появилась у Вас и небрежность, и лень.
Разве можно так горько, так зло насмехаться?
Разве можно топтать каблуками сирень?..

И когда Вы, страдая от ласк хамоватых,
Тихо плачете где-то в углу, не дыша, –
Он играет для Вас свой „Концерт Сарасате”,
От которого кровью зальется душа!

Безобразной, ненужной, больной и брюхатой,
Ненавидя его, презирая себя,
Вы прощаете все за „Концерт Сарасате”,
Исступленно, безумно и больно любя!..

               1927 г.



КОНЦЕРТ САРАСАТЕ (переклад на українську мову: Николай Сысойлов)

Ваш коханець скрипаль, си́вий він і горбатий.
Він Вас дико ревнує, не любить і б'є.
Та коли він заграє „Концерт Сарасате”,
Ваше серце, мов птах, в небесах розтає.

Він альфонс за покликанням. Знає секрети
І зуміє із жінки зробити „зеро”...
Та коли занудьгують його флажолети,
Він божественний принц, він коханець П'єро!

Він зім'яв Вас, зламав, обікрав, знеособив.
„Femme de luxe” замінив на строку „femme de chambrc”.
І давно застарів, – не для при́ма-особи, –
Ваш кротя́чий жакет з легким запахом амбр.

І в потухлих очах, і в манері триматись
Десь з'явились у Вас і недбалість, і рок.
Ні, не можна так гірко, так зло насміхатись!
Ні, не можна топтать каблуками бузок!..

Та коли Вам погано від ласк хамуватих,
Тихо плачете Ви, проклинаючи мить,.. –
Він заграє завжди свій „Концерт Сарасате”,
Від якого шалено душа затремтить.

Непотрібна, потворна, бридка́ й черева́та,
Ненавидячи біль, зневажаючи гнів, –
Ви прощаєте все за „Концерт Сарасате”,
Від шалених страстей очманíвши без слів!..





---------------
Руският поет, композитор, киноактьор, певец и естраден артист Александър Вертински (Александр Николаевич Вертинский) е роден на 9/21 март 1889 г. в Киев. Още като ученик публикува свои разкази в местните вестници и играе в любителски театрални спектакли. С пристигането си в Москва, през 1913 г. той прави своя театрален дебют като актьор и драматург в Театъра на миниатюрата и своя актьорски кинодебют във филма „Обрыв”. През Първата световна война е доброволец на фронта, а след войната продължава да се снима активно в киното, пише и изпълнява песни, има многобройни естрадни изяви и театрални гастроли. През 1920 г. емигрира и продължава своята творческа деятелност в Полша, Германия, Франция и други европейски страни, известно време живее в САЩ и в Китай, прави турнета из целия свят. През 1943 г. се връща в родината и прави над две хиляди концерти в театри, заводи, на фронта. След войната продължава да се снима в киното, да твори и да се изявява пред обичащата го публика. Умира непосредствено след последния си концерт в Ленинград – на 21 май 1957 г. За своя път в руската естрада Вертински многократно е казвал: „Я был больше, чем поэтом, больше, чем актером. Я прошел по нелегкой дороге новаторства, создавая свой собственный жанр...”